Централна ветеринарна клиника

Отзиви от пациенти

0 проверени отзива от пациенти след посещение.

• 

  kiara manieli

  Google · 10 октомври 2026
  Обща оценка

  Останахме доволни от ЦВК София. Заведохме нашето кане корсо заради злокачествен тумор на опашката, която се наложи да бъде премахната оперативно. Още при първото ни посещение екипът реагира бързо, а лекарите ни обясниха подробно състоянието му, предстоящата операция и възможните рискове. Отношението към нас беше коректно и професионално, а към животните – внимателно и спокойно. Операцията премина добре и когато отидохме да вземем кучето си, то не изглеждаше силно стресирано от престоя си. Личеше си, че са подходили сериозно към случая и са се погрижили за него. Благодарни сме за добрата комуникация, бързата реакция и професионализма на целия екип. Препоръчваме клиниката на стопани, които търсят компетентно отношение и адекватна реакция при сериозен здравословен проблем на любимеца си.

• 

  kristina stefanova

  Google · 1 октомври 2026
  Обща оценка

  Искам да изразя огромната си благодарност към Централна ветеринарна клиника и специално към д-р Никола Пенчев. Кучето ми вече е на 10 години и след неприятен опит с лечение в други клиники започнахме да посещаваме ЦВК. Оттогава за мен разликата е огромна – точни диагнози, необходимите изследвания, адекватно лечение и най-вече професионално и човешко отношение. И това мнение не е изградено от един случай. През годините ЦВК е спасила няколко кучета от нашето семейство – две с парвовироза; куче, прегазено от автомобил, което след две операции беше спасено; куче с бабезиоза, тежка анемия и сериозно влошено състояние, което след дни лечение другаде вече не можеше да се изправи. В ЦВК реагираха веднага, направиха кръвопреливане и още на следващия ден кучето беше на крака. Друго наше куче след тежко секцио и кастрация, извършени другаде, се влошаваше в продължение на седмица. В ЦВК установиха перитонит, тежки сраствания, инфекция и сериозни усложнения. И него спасиха. Мога да разказвам още много, но за мен тези случаи казват достатъчно. А за д-р Пенчев нямам думи, с които да изразя благодарността си. Освен изключителен професионалист, той е и истински Човек. Личи си колко е отдаден и колко обича животните. Никога не съм усетила да поставя финансовата изгода пред интереса на животното. Имало е случаи, в които аз настоявам кучето ми да остане още ден-два за мое спокойствие, а той ми казва, че няма медицинска причина, че кучето е добре и ще се чувства по-спокойно вкъщи при мен. За мен това говори достатъчно за неговата почтеност като лекар. И ако ръководството на ЦВК чете този отзив – надявам се да знаете какъв лекар имате в екипа си. Хора като д-р Пенчев заслужават не само благодарността на стопаните, а и истинско признание от мястото, за което работят. Дали това ще бъде повишение, бонус или друг начин да бъде оценен – не е моя работа да определям, но искрено вярвам, че човек с такава отдаденост, професионализъм и човечност заслужава да бъде ценен и възнаграден. Д-р Пенчев, благодаря Ви за всяко животно, на което сте помогнали, за спокойствието, което давате на нас, стопаните, и най-вече за това, че в професията Ви човечността върви ръка за ръка с професионализма. За мен ЦВК е мястото, на което мога да поверя животните си с доверие. Благодаря на целия екип за всички спасени животи! ❤️🐾

• 

  boryana ilieva

  Google · 30 юни 2026
  Обща оценка

  Случаят на Джинджър, котарак на 2 години, вероятно блъснат от кола. Беше с извадена тазобедрена става, разкъсана диафрагма и както каза д-р Йордан Стоянов, който го оперира “Няма да Ви казвам, къде беше отишъл черния му дроб”. От трите седмици, които прекара в ЦВК първите две бяха ад. Четири кръвопреливания през 3-4 дни, хематокрит между 7.7 и 11. На четвъртото кръвопреливане вече бях изгубила надежда, ако не бяха д-р Михалева, д-р Георгиева и д-р Станчева, които вярваха, че котето има шансове, не знам дали щях да издържа психически. 2-3 дни след четвъртото кръвопреливане когато отидох (аз ходех всеки ден), ме посрещнаха с новината: Ами той не спира да яде. Дотогава лежеше в клетката си, почти безжизнен, едва близваше лакомство, първите дни ме разпознаваше, но последваха и такива, в които не реагираше и на мен. Не мога да опиша радостта си, когато го видях на крака. Беше 2,5 кг, кожа и кости, но похапваше и бърбореше като му говорех. Вече си е вкъщи от месец, към 4 кг и е добре. Реших да напиша за него, за да имат надежда хора в подобна ситуация. И да благодаря на д-р Георгиева, д-р Михалева, д-р Стоянов, но най-вече на д-р Станчева. Освен че беше изключителен професионалист, тя отвори и сърцето си за него. Не знам дали си давате сметка за емоционалната травма на една котка, когато стои цели три седмици в клиника. Това, което се случи е, че Джинджър се привърза много към д-р Станчева (мисля, че и обратното важи). След всичките часове, в които са се гушкали и тя го е утешавала, когато го прибирах той не искаше да се откъсва от нея. Колко безценно е това—животинката да намери утеха в някого, когато е далеч от вкъщи, особено в клинична обстановка.